КОСТЕНУ̀РКА ж. 1. Влечуго с тяло, разположено в роговидна черупка, което се движи много бавно, живее на сушата или във водата и се използва за месото, яйцата и черупката. Testudo. Кольо, който спеше на горния нар до вратата, обогати нашата зооколекция с костенурки. Те бяха доста на брой, като се започне от големи, цяла педя, и се свърши до костенурчета, мънички колкото копчета. Д. Жотев, ПМИ, 73. Настрана започваше мочурище, .. Там имаше плъхове и водни костенурки, въдеха се змии и пиявици, криеха се видри, невестулки и язовци. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 193. — На този остров ся намираха много множество костенурки, които дохождаха от Африканските краймория, за да снасят яйцата си по пясъка. П. Кисимов, ОА I (превод), 103. Гигантска костенурка. Морска костенурка. Речна костенурка.
2. Само мн. Зоол. Подклас влечуги, повечето с тяло в костна броня, които живеят на сушата или във водните басейни. Testudines, Chelonia.
3. Истор. Специална бойна обсадна машина в древността и Средновековието, която се използвала за атакуване на крепостни стени. По време на нападението си срещу Солун през 597 г. славяните си послужили с редица видове обсадни машини: каменометателни уреди, стенобитни съоръжения — овни, .., костенурки, които прикривали бойците при разбиване на стените с лостове и копачи. Ист. X и XI кл, 22. Стенобитните и метателните уреди останаха по местата си, както ги бяха повлекли войниците, също и подвижните кули, и костенурките, та и стълбите — да бъде всичко готово за другия ден. Д. Талев, С II, 208. Освен каменометките и стрелометките имаше многобройни обсадни машини за пробиване и събаряне на стените — шарани, костенурки. А. Дончев, СВС, 619.
◊ Като костенурка пълзя (вървя и под.). Изключително бавно вървя. От юг почнаха да пристигат вършачки. Те пълзят като костенурки. А. Каралийчев, ПГ, 177. Времето тече бавно, пълзи като костенурка. Л. Стоянов, X, 19. Като на костенурка през угар спори ми (върви ми и под.). Диал. Ирон. Никак, ни най-малко не ми спори (не ми върви).