КОСТЕНУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на или от костенурка; костенурков. Дядо Габьо впи пръсти в сбръчканата си като костенурски крак шия и затисна една муха, която настървено го хапеше. М. Яворски, ХП, 129. Той не чака „движението“ на преписките, което е костенурско движение, той прескача глупавите формалности, той не признава „формалния ред“. Г. Караславов, ПМ, 23. Славата на костенурските супи е известна на цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 312. Костенурските яйца се смятат за голям деликатес. Δ Костенурското месо е любимо ядене на много хора.