КОСТЕНУ̀РЧИЦА ж. Умал. от костенурка. Тази сушинка, която служеше за прибиране на жито и на царевица, беше като костенурчица, изградена върху четири големи камъка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 272. Петльо погледна към житната нива. И тоз час зърна първия пакостник. Някакво жълтеникаво насекомо, като малка костенурчица, беше забило хоботчето си в едно нежно листенце и смучеше сока му. П. Бобев, ГЕ, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)