КО̀СТЕНЧАНИН, мн. ко̀стенчани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в село Костенец в Рила. Тукашните предания обаче споменават за героичната и кървава отбрана на местното население. Според тях костенчани смело се отбранявали на няколко места и след като не успели да надвият многобройните си врагове, се оттеглили в укреплението Бунаря. ТВ I, 127. При горещия извор костенчанинът се отдели по пътя за Велбъжд — той отиваше да предупреди Самуила. А. Дончев, СВС I, 60. Казват, че костенчене създавали мъчнотии на благодетеля при построяване на вилата си. БД, 1909, бр. 14, 1.
2. Мъж, който е роден или живее в град Костенец (състоящ се от гара Костенец и село Момин проход, обявен за град от 1964).