КОСТЍЛКА ж. 1. Твърда част в плодовете на някои растения, в която се намира семенната ядка. Киселината около костилките им [на джанките] оставаше и когато узреят. Д. Фучеджиев, Р, 73. — Всяка сутрин и вечер пеех в черква, като седях под една голяма смокиня и правех броеници от маслинени костилки. К. Петканов, П, 33. Дедо Дичо се поизкашля, поизкашля, като че му заседнала костилка от слива в гърлото. М. Георгиев, Избр. разк., 65.
2. Прен. Диал. Сърдит, зъл човек (Н. Геров, РБЯ).
◊ Кога дал господ сливите, че дал и костилките. Диал. Ирон. Казва се на човек, комуто се случва и нещастие покрай хубавите неща. Препирам се като костилка. Диал. Проявявам голямо упорство, инат.