КОСТЍЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. с плод, растение и под. Който има костилка. Костилковите плодове се състоят от кожица, месеста част и костилка — семка, обвита в твърда каменистоподобна обвивка. П. Даскалов и др., ТК, 88. С присаждането се доказало, че при костилковите и ядковите овощни видове, плодовете се получават с много по-голяма и развита месеста част, отколкото при неприсадените. Гр, 1906, бр. 4, 50. Възрастните птици [черешарки] се хранят със семена на костилкови плодове, буков жълъд, семена от габър. Вл. Помаков, ПДП (превод), 87.