КОСТЍЧКА1 ж. 1. Умал. от кост; костица, костчица, кокалче. Пръстите му зашариха по тила на кучето и след миг малко по-долу от линията на ушите напипаха малка, островърха костичка. Васил беше станал опитен дресьор. Той знаеше, че колкото това кокалче е по-остро, толкова кучето е по-умно и по-бързо възприема. Ив. Планински, БС, 32-34. Ако някой заболееше тежко, бабичките му врачуваха, топяха във вода шарени камъчета, костички от пилета, зелени мидени черупки, раковини и охлювчета. А. Каралийчев, НЗ, 19. А там, в една кутийка от дърво, са змийската кост и жабешката плешка и други още костички, които той нажежава на огъня и парва против уплаха и страх. Ив. Карановски, Разк. I, 180.
2. Диал. Обикн. мн. Вид детска игра с малки костици от коляното на задния крак на агне или яре; кокалчета, ашик. Не ся забавя да съзре. ., че тъй, както го казва един учен, и человеците ся забавляват с клетви, както децата с костички. Ч, 1871, кн. 21, 665.
КОСТЍЧКА2 ж. Диал. Костилка; кокичка. Костичка на череша.