КО̀СТНИК, мн. -ци, м. Остар. Скелет. Приближихме се до черквата и училището. Земята тук беше покрита с костници, на които висяха още дрипи и части от въвоняло месо. СПл, 1876, бр. 15, 59. Костите са основание на животното вещество и са свързани с други и така правят костник. Д. Мутев, ЕИ, 10. Кювие по един зъб, една плешка, един прешлен описваше костника и формите и живота на някой ихтио- или плезиозавър. СбНУ XI, 591.