КО̀СТНИЦА ж. 1. Специална постройка или помещение в църква, където се пазят костите на загинали войници, революционери, видни общественици и др. В чест на падналите руси и румънци признателният български народ издигна в центъра на града [Плевен] величествен мавзолей, а в Скобелевския парк — костница. Геогр. X кл, 179. По тия места има обичай, щом умре човек, да го заравят, където поискат, . ., а изтекат ли три години, тогава изравят костите, измиват ги и като ги турят в дървено сандъче, оставят ги в костницата при църквата. А. Дончев, ВР, 22. Навалицата пълнеше храма непрестанно, катереше се по галериите, проникваше силом в подземните костници до раклите с мощи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120— 121. ● Обр. Гъстата кал на тресавището го мъкнеше като жива дълбоко към себе си, дълбоко към дъното, от столетия може би страшна костница за елените и непредпазливите домашни животни. П. Вежинов, НС, 64.
2. Диал. Череп на едро домашно животно, оголен от месото след сваряването на главата. Не знам защо, но това ясно клепане на щъркела винаги е внасяло мир в душата ми, види се, защото наумява мирния нетревожен живот на селото, . ., затрънените плетища с бели костници оm волски глави по тях. Ив. Вазов, Съч. XVII, 126. Селски мегдан, стръмен, обграден от къщи и плетища, по коловете на които се белеят тук-таме костници от волски глави. П. Тодоров, Избр. пр II, 39.
3. Диал. Роговата обвивка на костенурка. Мои врагове казваха, че no-скоро костенурка ще излезне от костницата си, отколкото султан — от харема си.. Хр. Бръзицов, НЦ, 23.