КОСТУ̀Р1 м. Сладководна риба хищник от семейство костурови, която има дребни бодливи люспи и тръбна перка в две части, първата от които е съставена от малки костици бодли с напречни черно-тъмнокафяви ивици; бодлоперка. Perсa fluviatilis. Костурът се среща у нас в река Дунав, в заблатени места. Δ Рибарят дереше костура, понеже неговите костни, бодливи люспи трудно се чистеха.
КОСТУ̀Р2 м. Диал. Ножче; костурка. Някои извадиха костури и захванаха да режат хамутите на конете. Г. Караиванов, ЮМ, 20. Сковали го здраво / две златни ръце, / та трийсет години / чинът издържал. / Но никой не дращел по него с перце, / не го наранявал с костура без жал. Цв. Ангелов, СГ, 84.
КОСТУ̀Р3 м. Остар. Книж. Скелет на човек или животно. Твръдата сграда на животните тела ся нарича костур (скелет) и състои от различни кости. С. Веженов, X (превод), 103. Тии [скелетите на камилата и рибата] нека да ся сравнят с костура (скелета на чловека). НКАФ (превод), 20.