КОСТУ̀РА ж. Диал. 1. Нож без дръжка. Йедно време класо на житото бил длъг от кореньо, та чик догоре, а не кико сега под връха и го жнали със костури, оти немало сръпове. СбНУ IX, 134. На едно от тия повръзла жените привръзват нож — залупач, или костури (без чирен). СбНУ XL1I, 39. // Похабен нож. Защо си ми дал тую костуру, а не острия нож? СбНУ XLIX, 779.// Разш. Нож. Троянец с нужда няма да уплашиш. В Балкана го изгони, само да му падне отнейде костура колело да издяла, докато се усетиш — ще дойде да ти продава грънци. Отеч., 1977, кн. 10, 7. И дялкаше нещо с грамадна, стара костура, кой знае как попаднала в ръцете му. П. Вежинов, ЗНН, 162.
2. Джобно сгъваемо ножче; костурка. След туй изваждаше една костура, привързана с ремък за пояса му и започваше подялбата: не даваше по цял хляб, а разрязваше най-напред хубавите самуни и всекиму даваше по равна част. Й. Йовков, Разк. III, 45. [Старецът] извади черния ръжен хляб, костурата и захлупците. Отряза една порязаница, .., намокри сухия хляб, .., посоли го и почна да яде. А. Каралийчев, В, 72. Аз се не наемам да мина през това място [Кална кория] нощя сам, без другар, пеш още и ни без една габровска костура на пояс или в пояс. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 48. До него габровец, со бозеви потури, / на голата земя е брустове, костури, / гаванки, ножчета и свирки навалил. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 89-90.