КОСТУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от костур2. Мярна се в спомена светлата пролетна гора, току-що разлистената шума, новото костурче от дядо му с кокалената дръжка и той, девет-десетгодишен момчурляк. Н. Тихолов, ДКД, 103.
