КОСТЮ̀МЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от костюм (в 1 и 2 знач.) Полата на сивото ѝ костюмче беше измачкана от пътуването. Б. Несторов, СР, 70. Аз знаех, че знак за започване на демонстрацията трябваше да даде една девойка, облечена в карирано костюмче. М. Гръбчева, ВИН, 127. Групи деца, облечени в разнообразни костюмчета, символизираха единството на народите от всички раси в борбата им за мир. ОФ, 1950, бр. 1772, 2.
2. Вид детска дрешка от две части. Хубаво е, но ми се вижда големичко. Ще ти дам най-малкия номер. Тя му подаде друго костюмче. Б. Несторов, АР, 272. Хубави дрешки за десетгодишно момиченце .. — оживено настояваше Костов. — Матроско костюмче или нещо подобно. Д. Димов, Т, 526.