КОСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Режа трева или житни растения с коса. Тревите избуяха високо. Синорите зашумяха. Започнахме да косим ливадите и да прекарваме сеното в къщи. К. Калчев, ПИЖ, 70. — Я стани да нагледаш коня. Зоби ли го? Утре ще косим люцерна и ще напасем конете. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Преселници мъже и жени косят фий. Жените вървят редом с мъжете и карат по-широки откоси. А. Каралийчев, НЗ, 209. Канарчето продължило: — Нека впрегне всички на работа и да им не дава да правят злини. Нека накара едни да орат, други да сеят, трети да жънат, четвърти да косят. Н. Райнов, КЧ II, 84.// Разг. Умея да върша това действие. Той научава и върши всички земеделски работи: оре и коси като най-опитните орачи и косачи в селото. ЛФ, 1958, бр: 37, 4.
2. Прен. Унищожавам, избивам масово чрез огнестрелно оръжие или със сабя; покосявам, помитам. — Врагът е наместил на всеки ъгъл по една картечница и коси ли, коси. А. Каралийчев, НЧ, 107. Един отред казаци, ... забикаля унгарските дружини и почва изотзад и отдесно да коси со своите саби. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 154. Напред и все напред летяха / дружините и в бяс безмилостно / косяха де що им се пред тях изпречеше.. . Π. Π. Славейков, Съч. III, 309. // За огнестрелно оръжие или сабя — унищожавам, избивам масово; покосявам, помитам. Посрещна ги трясък на бомби, автоматите косяха отблизо редовете на атакуващите. П. Вежинов, ЗЧР, 171. Картечният огън косеше всичко наоколо. З. Сребров, Избр. разк., 97.
3. Прен. За болест, епидемия и под. — унищожавам, изтребвам масово. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше. Елин Пелин, Съч. I, 71. Събра клира свой игуменът наш и съобщи, че опустошителен мор коси благочестивите люде в Самоковската епархия. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. Епидемиите от едра шарка, тифус и други заразни болести косели безмилостно живота на населението. Л. Мелнишки, ПП, 54.
4. Разг. С думи силно дразня, ядосвам някого. Такава изметната врата не бил виждал досега. — През нея — набляга той — цяла котка може да мине! — Стой да се разберем— кося го на свой ред аз. — Каква точно: нашенска или ангорска? Сп. Йончев, ШД, 4.
5. Разг. За чувство — тормозя, съсипвам някого. Само Кольов Горчо, Минкина изгорник, е невесел. Тъга пакостница е гнездо свила в неговата ергенска гръд, коси го. Ц. Церковски, Съч. III, 89. — Кажи, брате, що ти тежи! Отдавна чувам за тебе неспокойни думи: боят се за живота ти боляри и черноризци .. — Знахар ме зее на глума цял Преслав:
— кажи, какъв недъг ти коси душата! Н. Райнов, КЦ, 34.
6. Разг. За път, пътека — минавам напреки или косо през някъде; пресичам, прекосявам.— Когато изляза по-рано от завода, обичам да минавам през полето за дома — каза Анто Белее на Йото Иванов и се спря на пътеката, която пряко косеше нивите. Д. Кисьов, Щ, 506.
7. Диал. За зъбчат инструмент — прекълцвам, прехапвам (Н. Геров, РБЯ). кося се страд. Тревата беше висока, гъста и след няколко дни трябваше вече да се коси. Й. Йовков, Ж 1930, 209.
КОСЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Много силно се ядосвам, тормозя се, съсипвам се за някого или нещо. — Не си толкова лош, де! Само дето напразно се косиш. Аз пък зная, че Дойчин ще си дойде. К. Петканов, ЗлЗ, 101. — Ако не са орязали и двете ниви, утре аз трябва да се трепя до там, цял ден да губя за нищо!— косеше се той, като си помислеше колко много работа го чака. Г. Караславов, С, 6.— Ех, сине, сине... Все се косиш по чужди работи! А за себе си кога ще помислиш? М. Грубешлиева, ГР, 150. — Яна е добре.. Добър мъж има тя.. Но за Петра — за него нищо не чувам.. и все ми е грижа.. — Не се коси, мамо. Другия месец ще го видя в Букурещ и ще ти пиша. Ст. Дичев, ЗС II, 694— 695. — Тъй, тъй —рече примирително бащата и доля чашката му. — Ха дигни, па не се коси. . Друго момиче ще намерите. Г. Мишев, ЕП, 83.
2. Диал. За кон или друго четириного животно — закачам, търкам краката си като ходя (Н. Геров, РБЯ).