KOT, ко̀тът, ко̀та, мн. ко̀тове, м. Остар. Котка, котарак. Беят не каза вече нищо, начумери се като кот, кога се види в тясно, мустаците му се навъсиха. Ц. Гинчев, ГК, 35. Лек и гъвкав като кот, той въздръсна въз дървото и от клон на клон намери са в един миг двайсет, трийсет лакти високо над земята. Н. Михайловски, ПА (превод), 92. Стар кот млади мишчета лови (гони). П. Р. Славейков, БП II, 131.
КОТ относ. местоим. Простонар. Каквото. Кот правиш, прави, бе. Мен не питай.