КО̀ТА1 ж. 1. Спец. Във военното дело или при различни топографски или геодезични измервания — височината на издигнатост, връх или хълм, измерена спрямо основна нула. Управлението искало от геодезкия отдел при географския институт в София точните координати и коти на върховете покрай шосетата за Ксанти и Гюмюрджина. X. Русев, ПЗ, 114. Изкопите напредваха. Предстоеше изливането на бетона. Получиха се и плановете до двадесета кота. Н. Каралиева, Н, 161. — Виждате ли покрива. Той е поставен още в началото на кота нула. След туй започва повдигането. Подпираме го със стоманени пръти и край тях наливаме бетон за всяка колона. БВ, 1971, кн. 6, 18. На определени точки (коти) от сушата се правят точни геодезични измервания. Р. Христов и др., Г, 78.
2. Самата издигнатост, връх, хълм. Дивизията пропълзя уморено още няколко километра и спря нагъната като змия. В дълбоката чупка се издигаше безименна кота с венец от млади дъбови дървета на върха. П. Вежинов, НС, 77. И на тая позиция, прочутата в тия дни кота 82, прекарахме една мъчителна нощ. Й. Йовков, Разк. II, 186.
◊ Работна кота. Спец. Разликата във височините на определени точки при изкоп или насип. При картограмите, където точките, които имат теренни и проектни височини, са център на квадратите, обемът на земните маси се получава, като височинните разлики (работните коти) се умножават по площта на квадратите. К. Груев, ПГ I, 475.
— От лат. quota през фр. cote.
КО̀ТА2 ж. Диал. Млада биволица или биволче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.