КОТА̀Н м. Гальов. Обикн. в приказките — котарак; котаран. Той [петела] се оскърбил от глупавия син и избягал в гората. Там срещнал котана и овена. Поразговорили се, поприказвали това-онова и решили заедно да живеят. Елин Пелин, ПР, 201-202. „Бре, котане, издяволил си са и изгалил си са!“ Л. Каравелов, Съч. II, 105.