KOTА̀P1 м. Диал. 1. Кът в къщи (Н. Геров, РБЯ).

2. Котара. Прадядо се облещил и пак се ударил по челото, веднага затичал в котара и допипал нади градите двата меха и веднага ги скачил от двете страни на седлото. Й. Вълчев, РЗ, 99.

КОТА̀Р2 м. Остар. и диал. Котарак. Но ихневмонът му [на крокодила] е най-големия враг, той е като котар и ходи да подушава яйцата му и ги яде. П. Берон, БРП, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)