КОТАРА̀ЧЕ ср. Умал. от котарак; котараченце. Имаме си аквариум / с две рибки златни, / но и котка с котараче — / пъргави, похватни. Чичо Стоян, ЧК, 62. — Сираче котараче, на скут седи, та плаче? — Гайда. Гатанка.
