КО̀ТВА ж. 1. Железен уред с извити заострени краища, завързан с верига или въже, който се спуска от плавателен съд, за да го закрепи. Пред каменния ръкав на кея котвата плисна във водата, с гръмол се размота веригата. Н. Антонов, ВОМ, 30. Капитанът хвърли през борда ръждясалата олющена котва и мауната спря на известно разстояние от брега. Ем. Манов, БГ, 72. ● Този предмет като символ на надеждата. Красива златна верижка с кръстче, котва и сърце — емблемите на вярата, надеждата и любовта, висеше на шията ѝ. Изображение на този предмет като символ на морето и корабоплаването. — Защо нямаш котва на ръката си? Нали всеки моряк има? М. Грубешлиева, ПП, 52. Едно момиче с руси коси и нетраен морски загар тръгна редом с мен. На джоба на синята му пола е извезана котва, а чантата му е ошарена със спасителни поясчета и катастрофи от платноходки. Л. Михайлова, Ж, 167. А за Първи май ние винаги имахме нови панталони — тъмносини със златни копчета с котва, като моряшките. П. Славински, МСК, 36.
2. Спец. Меко желязо, което се привлича от полюсите на магнита. Чрез натискане на бутона електромагнитът се включва към токовия кръг, като чрез привличане на котвата се включват и работните контакти. А. Начев, ЕС, 49. Въртящите се намотки, в които се индуктира токът, са разположени на така наречения ротор или котва на динамомашината. Ст. Михайлов и др., ГМ, 281.
3. Архит. Специална желязна скоба, която се използва в строителството за укрепване на носещите греди. Котвите [на гредите] се правят от плоски железа с размери 10/40 — 10/50 мм и дължина до 1 м. В. Брънеков и др., СД, 59.
◊ Вдигам / вдигна (дигам / дигна) котва. 1. За кораб или друг плавателен съд — отплавам, тръгвам, обикн. от пристанище. По улиците и по площадите бързаха моряци към домовете си, .. Други се връщаха на работа в параходите, които скоро щяха да вдигнат котва. Ал. Бабек, МЕ, 45. Българският товарен параход „Шипка“ дигна котва и бавно почна да се отдалечава от брега на Варненското пристанище. А. Каралийчев, ПД, 57. 2. Разг. Тръгвам си отнякъде, където съм. Заседях се. Трябва да вдигам котва. Пускам (пущам) / пусна котва; спускам (спущам) / спусна котва; хвърлям / хвърля котва. 1. За кораб или друг плавателен съд — преставам да плувам, спирам се, обикн. в пристанище; акостирам. „Надежда“ описа полукръг и пусна котва в дъното на заливчето. Д. Добревски БКН, 37. Излизаме на отсрещния бряг. Намираме малко заливче и хвърляме котва. П. Незнакомов, МА, 48. Около потъналия кораб хвърлиха котва четири плавателни съдове. А. Каралийчев, ПД, 61. 2. Разг. Оставам да живея за дълго време. Накрая без да се моли за служби и почести, той стигнал София и там, в лапите на големия град, пуснал котва и си създал истинско състояние. К. Калчев, СТ, 248. Преди две години хвърлил котва в София,.., и решил да остави тука кости. Ив. Вазов, Съч. IX, 128. Стоя (съм, намирам се) на котва. За кораб или друг плавателен съд — спрял съм се за по-дълго време, обикн. в пристанище. Нашият кораб стоеше на котва до брега на Африка. К, 1963, кн. 2, 31. —Когато корабът се намира на котва .. в място, където няма течение, и въженият лот се пусне във водата, въжето му заема отвесно положение. В. Врански, ФП, 36.