КО̀ТВИЧКА ж. Умал. от котва; котвица. Аз видях някак русите си къдри над лъскавите ширити, пазвата си закопчана с моряшки копчета с котвички, наредени по чистата синя дреха с матроска яка като зърна от злато. З. Сребров, Избр. разк., 138-139. Кир свърна лодката и я удари в брега. За да си бъдат съвсем спокойни и за да не я завързват за брега, те хвърлиха малката котвичка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 343.