КО̀ТЕ и (диал.) котѐ, мн. -та, ср. Малкото на котка. На края на огнището се бе протегнало малко коте и тихо мъркаше. В. Геновска, СГ, 432. — Имаш ли котка?. . — Имах една, ама не се задържа. Избяга в града. Тия дни се каня да взема коте. Ем. Станев, ЯГ, 41. Дали не съм му донела, / донела и докарала: / една ми кучка с кучета, / .. / и една котка с котета. Нар. пес., СбВСтТ, 185.
◊ Изхвърлям / изхвърля като мръсно коте някого. Разг. Пренебр. Изгонвам, изпъждам най-безцеремонно и грубо някого. Като коте във вълна добре ми е. Диал. Много ми е добре. Като коте ям. Разг. Извънредно малко ям. На (по) коте ряпа. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо не подхожда на някого, не му прилича, не му подобава. Белчо Плявата още отдалеч се провикна: —Хе, хе, хее! Има ли и на мене много здраве? — Ами и на тебе — по коте ряпа! — изсмя се една от жените. К. Петканов, МЗК, 92. Настъпвам / настъпя котето по (за) опашката. Разг. Засягам неприятен за някого въпрос. — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Нямам ни дете, ни коте; нямам дете, нямам коте. Разг. 1. Бездетен съм. — Само двама сме, аз и съпругата ми; нямаме ни дете, ни коте. Г. Райчев, ЗК, 17. 2. Сам съм, не съм свързан със задължения, грижи. Нямам ни дете, ни коте и мога да ходя, където си искам.