КОТЀЛ, мн. -тлѝ и (диал.) -тло̀ве, след числ. -тѐла, м. 1. Голям меден съд обикн. за вода с разширено, слабо издуто дъно и дръжка отгоре; бакрач, бакър, ведърник, медник. Кольо казанджията нареждаше бакърени сахани, джезвета, ибрици, тави, менчета, котли. Д. Марчевски, ДВ, 88. —Дохождаха момите, наливаха си котлите, отиваха си. Ив. Вазов, Р, 3. На една поляна димяха огньове — в големи котли приготвяха обеда за жътварите. Сп. Кралевски, ВО, 144. — Дайте сега котела за чорбата, — каза той на Недялка — да натъкмим всичко, каквото тряба. Ц. Гинчев, ГК, 65. — „Йенике, моме юбава, / ставай си рано, по-рано, / па зимай бели котлове, / рано на свекра поливай.“ Нар. пес., СбВСтТ, 130.
2. Количеството течност или ядене, което се вмества, съдържа в такъв съд. Майка му переше. Той седеше на масата, пишеше. „Стоиле, донеси ми един котел вода!“ — помоли го тогава уморената жена. Цв. Ангелов, ЧД, 241. — Дай там още два котли вино. Т. Харманджиев, KB, 228.
3. Спец. Затворен цилиндричен съд за получаване на водна пара с налягане по-високо от атмосферното, за отоплителни, промишлени и енергетични нужди. — Кораба ли? Дребна работа .. Почистване на котлите, това е. За месец-два работа, но дребна, незначителна. Д. Добревски, БКН, 50. Енергиен котел. Локомотивен котел. Отоплителен котел. Парен котел.