КОТЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до котел (в З знач.). Парният котел представлява херметично затворен котелен съд с най-различна форма, в който се произвежда водна пара с налягане, по-високо от атмосферното. Ст. Михайлов и др., ГМ, 109. Централната съществена част на котелния агрегат е парният котел, затова често котелният агрегат накъсо се нарича котел. К. Славомиров, Т, 322. Мястото, където изгаря горивото при парните котли, се нарича котелна пещ. Ст. Михайлов и др., ГМ, 121. Достатъчно охладените от топлообмена димни газове през комина напущат котелната уредба. К. Славомиров, Т, 322. Котелното помещение за малки инсталации обикновено се намира в мазето на сградата. Й. Вучев и др., О, 83.