КО̀ТЕНЦЕ ср. Умал.-гальов. от коте. Едно черно котенце се замота в краката ми и настойчиво ме кани да поиграем. А. Каралийчев, НЗ, 209. — Какво има в тая кошница? Момиченцето открехна капака и Недялка видя вътре една бяла котка с няколко котенца. М. Грубешлиева, ПП, 42. // Фигурка, обикн. детска играчка, или изображение на това животно. Юрий и Валя изработваха от мека тел и разноцветни прежди всевъзможни котенца, кученца, палячета и Дядо Мраз. Д. Калфов, Избр. разк., 300. По етажерката в ъгъла имаше натрупани толкова дреболии — рамки, .., порцеланови кученца и котенца. М. Грубешлиева, ПИУ, 114.
Прен. Обикн. в обръщение, за назоваване, на жена или дете, като израз на нежно чувство. Ако бебето спеше — пристъпваше на пръсти, подигаше страхливо покривките и дълго съзерцаваше мъничкото спящо свъсено личице. — Котенце, спи си като котенце! — шепнеше той, задавен от вълнение. Г. Райчев, ЗК, 114.