КОТЀРИЯ, мн. -ии, ж. Книж. 1. Група лица, които преследват еднакви тайни цели или лични облаги във вреда на обществото. Управляющата днес правителствена котерия, която по една ирония на съдбата си е прикачила прозвището „прогресивно-либерална партия“ напук на своята седемнадесетгодишна опозиционна деятелност. . и законност е рекла категорически да опровергае всичко това. Пряп., 1903, бр. 82, 2. Сменящите се от власт котерии на буржоазната класа, .., се надпреварваха да заграбят повече обществено богатство. Г. Бакалов, Избр. пр, 293. Поетите и писателите ни сега са с обикновени таланти, политическите водачи само шефове на котерии и партии. Р, 1926, бр. 231, 2.
2. В средните векове — отред наемници (Ал. Милев и др., РЧД).
— От фр. coterie. — Сп. Наука, 1882.