КО̀ТКАМ, -аш, несв., прех. 1. Разг. Отнасям се внимателно, любезно с някого, лаская някого, за да го предразположа, привлека, привържа към себе си, обикн. с користна цел. — Досега ги котках, отстъпвах и не освободих отроците и париците само за да ги привържа към себе си. Ала сега. .. Да му мислят! Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 487. Кабака разбираше, че селският чорбаджия го котка заради мястото му в общинския съвет. Г. Караславов, Избр. съч. I, 185. —И вие знаете, ама и ние разбираме от благодарност! И ги коткат и подпитват от какво имат нужда. Сп. Йончев, ЩД, 57-58.
2. Разг. Предразполагам, залисвам, успокоявам някого, обикн. дете; залъгвам. — Мълчи, мама, мълчи. Тате ще дойде, да ти донесе червени буйки — котка го майка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 108.
3. Прен. Остар. Храня, лелея. И отдавна стрина Радовица коткаше в сърцето си едно тайно желание — да се посватят с бабини Кузманичини. Т. Влайков, Съч. II, 152. Аз едвам сега разбрах, колко силно, колко нежно е коткал в душата си тая надежда да иде да се учи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. коткам се страд. Разбира се, тези „празници“ се устройваха със съгласието на Стефка — тя бе умна и предвидлива стопанка: такива „отдушници“ бяха необходими за нейния съпруг. Пък и младите начинаещи писатели трябваше да се коткат по някакъв начин, защото те щяха да му потрябват. Г. Караславов, БП, 20.
КО̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Залисвам се, залъгвам се. Добре, че са децата и къщата, та се котка с тях, иначе да е цръкнала от скръб,