КОТЛА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Котел, среден по големина. Тя се оплакваше, че ѝ взели котлака с мляко. Ил. Волен, ДД, 93. Като повря още малко копривата, тя прихвана с полата си котлака и го изнесе на двора. Ил. Волен, ДД, 30.
