КОТЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което обслужва парен котел.
2. Човек, който изработва или търгува с котли. Кого слушаш, Радке ле, че се жениш, / дали Рача аланджия, / .. . / къщата му сламеница, / гривните му у златаря, / котлите му у котларя. Нар. пес., СбВСт, 229. — „Котли зъркат по герана, / ставай, мола аго, иди си.“ /— „Не са котли, котларе са. “ Нар. пес., СбВСтТ, 485.
— Друга форма: котля̀р.