КОТЛА̀РКА1 ж. 1. Жена на котлар.
2. Жена, която търгува с котли.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. Друга форма: котля̀рка.
КОТЛА̀РКА2 ж. Диал. Бакърена съдина. Постлаха чиста кърпица, извадиха хляб . Ицето нареди котларки с пържени яйца, кисело мляко, зрял боб. Кл. Цачев, СШ, 59.