КОТЛА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до или е на котлар. Котларски сечива

2. Остар. Който се отнася до производство на медни изделия. Други йоще градове в Тракия са: Едрине, .., Железник, знатен с котларските си фабрики. Ив. Момчилов, МПЗ,26-27.

— Друга форма: котля̀рски.


Източник: Речник на българския език (онлайн)