КОТЛЀ, мн. -та, ср. Умал. от котел; малък котел, менче, бакърче. В огнището на сайванта пламти огън. Едно котле е закачено над него, иде мирис на варена царевица. К. Константинов, СЧЗ, 180. Час no-скоро край колите лумнаха огньове, закъкриха котлетата с качамак. А. Гуляшки, СВ, 9. Съчки в гората събрала, / огън висок си наклала, / та да направи чорбица / Меца на своите дечица. / Сипала бобец и ето / скоро запяло котлето. Л. Милева, СбХ, 183. Стани са жалба дожале: / узела котле у ръка, / донела вода студена, / па а закачи над огин, / окапа мажко детенце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 215. — Либе Петкано, Петкана, / я земи котле медниче, / я слезни в хладни зимници, / наточи вино червено. Нар. пес., СбНУ XV, 21.
◊ Рибата в морето, ний туряме котлето. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно.