КО̀ТЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с котел. Освен това ще бъдат изградени нова топлоелектрическа централа на гара Искър на мазутно гориво и районни котлени отоплителни централи. ВН, 1961, бр. 3045, 2. Проектиран е нов тип котлен агрегат.
2. Прен. Който има цвят на силно. опушен от огъня котел.
3. Прен. Който има цвят на зеленясал меден съд.
4. Прен. Простонар. В съчет. със син, черен. Който има много тъмен такъв цвят; котленосин, котленочерен. Лицето на поп Антония цялото бе в петна — някъде червени, някъде сини, котлени, като перушина на еребат петел. Т. Харманджиев, КЕД, 199. Па зела Вела, та збрала, / се пепелище в огнище, / па си лицето натрила, / станала църна котлена. Нар. пес., СбНУ XIV, 22.
◊ Котлен камък. Хим. Минерални соли (калциеви или магнезиеви сулфати и карбонати), които се утаяват и отлагат от твърдите води върху стените и дъното на казани, съдове, парни котли, изпарители и нагреватели; накип. Борбата с котления камък, който се образува от утаечните натрупвания в котлите, създава не малко грижи на топлотехниците. К, 1963, кн. 7, 44. При употребата на твърда варовита вода в домакинството, по съдовете се полепя утайка от вар или котлен камък. ВН, 1952, бр. 168, 4.