КО̀ТЛЕНЕЦ1, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Котел. Срещу Метоха се издигаше къщата на котленеца княз Стефан Богориди, управител на остров Самос. А. Каралийчев, С, 35. Котленци, калоферци, сливенци престанаха да разбират под думата „отечество“ само своите села. Така се роди българската народност. Ив. Хаджийски, БДНН I,7.
КО̀ТЛЕНЕЦ2, мн. -нци, м. Диал. Кука, на която се окачва котел; котленица1.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.