КОТЛЕНЍЦА1 ж. Диал. Кука, на която се окачва котел; котленец2. Сега девойката се разшета лека, подвижна и бърза като хала .. Дигна се с празното котле, донесе от корабите вода и го окачи на котленицата. Н. Попфилипов, РЛ, 14.
КОТЛЕНЍЦА2 ж. Диал. Котлѐнка. През площада се зададоха петима души — .. Единият носеше тенекиена котленица с лепило и четка. Т. Харманджиев, КЕД, 213.