КОТЛЕНЍЧЕ ср. Умал. от котле, котленце. Закусиха с кафе, защото млекарят идвал късно. Това я тикна пак на село — у всеки двор сега една жена дои в бяло котлениче бяло пенесто мляко. Ст. Даскалов, СД, 202.
