КО̀ТЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до град Котел и до котленец. „Преписуйте историйцу сию — съветвал е самият автор; .. “ Съветът на Паисий е бил послушан. Неговият ученик, котленският поп Стойко (..), също я преписал. Г. Бакалов, Избр. пр, 127. — Уволниха ме за това, че ги критикувам! — кратко съобщи Серафим и започна да се разхожда от ъгъл до ъгъл по котленския килим. Н. Каралиева, Н, 70. Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. В един ъгъл, на сянка, беше постлано синьо котленско кебе, с една-две възглавници. Й. Йовков, ЧКГ, 65.