КОТЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от котле; котлениче. Най-напред, като всяка сутрин, отиде в обора с едно почерняло котленце, за да издои двете кози. Д. Талев, И, 629. Влезе в стаята, спъна се в. столчето — котленцето издрънча на пръстения под. Кл. Цачев, СШ, 78-79. Срещаме окъсани хора с торбички, с малки котленца гозба и секири на рамо. К. Константинов, НЗХ, 74.