КОТЛОВИНА̀ ж. Полуравнинна вдлъбнатина, заобиколена отвсякъде с възвишения или планини. Конят излезе на хълма и градът светна в котловината, но Костадин като че не видя червеникавите светлини от първите къщи и фенери. Ем. Станев, ИК I и II, 19. Още няколко завоя и машината се спуска надолу. Ние, така да се каже, потъваме. Потъваме в самата котловина. Спускаме се спираловидно. К. Кюлявков, СПП, 6. Задбалканските котловини — Златишка, Казанлъшка, Карловска, .., са заградени от Стара планина на север и от Средна гора и Тунджанската хълмиста и нископланинска област на юг. Геогр. VII кл, 6.
◊ Езерна котловина. Геогр. Естествена вдлъбнатина на земната повърхност, чието дъно е заето от езеро. Езеро се нарича понижение на земната повърхнина, заето с вода. Понижението на релефа, което се заема от езерната вода, се нарича езерна котловина. Геогр. VIII кл, 1965, 58.