КОТЛО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от котлон. Той налива в джезвето вода, пъха щепсела на котлончето. К. Калчев, ДНГ, 122. Баба Зефира сложи въглища в котлончето, изнесе го на двора да се разпали по-бързо, тури кафеничето. Ст. Мокрев, ЗИ, 7.
