КОТЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; котля̀сам, -аш, св., непрех. 1. За некалайдисан бакърен, меден съд — покривам се с тънка, отровна зеленикава корица от меден окис; бакърясвам. Некалаисани медни съдове котлясват. Д. Манчев, БЕ II, 24. Два са млади залибиле, / .. / Па стояле, оротеле — / котлите ѝ котлясали, / кобилица листе пуща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 369.

2. За хранителни продукти — развалям се и ставам отровен поради престояване в некалайдисан бакърен, меден съд; бакърясвам. Яденето котляса.


Източник: Речник на българския език (онлайн)