KО̀TOPA ж. Диал. 1. Тясно помещение за добитък; кошара, котор. Отстрани [Вълко] я [Мира] и се приближи до Пейча. — Ще ти харижа свинската котора. Там ще те натикам с твоята хубостница. К. Петканов, П, 56.
2. Прен. Тясна, неприветлива стая за живеене. — Една чиста стаица имате ли? .. Тази ли ви е най-добрата? — попита Стремски, като се озова в една котора, прашна и с паяжини по ъглите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129.
3. Затвор; котор, которник.