KО̀TOPKA ж. Диал. Умал. от котора. Спеше [Павле Фертигът] край селото, .., една которка, съградена от колове. Ив. Вазов, Съч. XI, 19. —Няма такъв — отговори ми старецът на пропуска .. Аз го уверявах, .., че приятелят ми е на работа точно в това учреждение, .. Старецът веднага измуши глава през прозорчето на малката которка. М. Кюркчиев, ВВ, 111.