КО̀ТОРНИК, мн. -ци, м. Диал. Затвор; котор, котора. — Заманов, ако утре приема известие, че Соколов и другарите му са в которника, имаш от мене десет лири в кърпа вързани! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 31. — Знайш, аз тая нощ щях да бъда в которника. Ив. Вазов, Съч. VI, 39.