КО̀ФИЧКА ж. Умал. от кофа. Ремин извади от кофичката с лед бутилка бира. X. Русев, ПЗ, 194. Възрастните, седнали на пейки, / разговарят с весели лица, а наблизо с кофички и лейки / си играят в пясъка деца. А. Далчев, С, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)