КОХЀЗИЯ ж. Физ. Сила на привличанеение между молекулите на едно и също вещество; сцепление. При твърдите вещества кохезията е толкова значителна, че земното притегляне не може да я преодолее, докато при течностите кохезията (сцеплението) е вече по-малка от земното притегляне. Хим. VII кл, 1950, 20. При преовлажняване кохезията на леките почви отново намалява и може да достигне нула. П. Боянов, П, 294.
— От лат. cohaesio -onis, прeз фр. cohésion или нeм. Kohäsion.