КОЦА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Косичник (в 1, 2 и З знач.); косак2, косатник, коситник, копал, покосник. Он кво че праи, господ му отреже коцака и он сее навърже влакно за влакно. Нар. прик., СбНУ XLI, 459.
