КО̀ЦКАР, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Разг. Неодобр. Мъж, който обича да задиря жени; развратник, женкар. Колко е виждал той по София такива коцкари, дето знаят само жени да гонят! Д. Талев, ГЧ, 211. Публичните домове са много далеч от града .. Посещават ги само гамените и коцкарите, които не правят алъш-вериш. Д. Казасов, ВП, 91.
2. Остар. Дребен крадец, джебчия, кокошкар (Ст. Младенов, БТР).