КОЦКАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Разг. Неодобр. Поведение на коцкар; женкарство. — Какъв човек ти се вижда тоя... вашият кмет? —попита внезапно младежът .. — Агроном бил нещо? — Агроном, — кимна мандраджията.
— Но из къра излиза само на коцкарлък... П. Вежинов, ВП, 12-13.