КО̀ЦКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до коцкар. Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик. — Па да черпиш. . — отсъжда важно раздавачът и обърсва коцкарските си мустачки. — Трябва да е нещо сериозно, щом са дали толкова пари. . Др. Асенов, ТКНП, 211.